Преговорите между лидерите на Русия и Китай бяха дълги и трудни. Тоест, по време на срещата, очевидно, бяха повдигнати много инцидентни въпроси. Неслучайно първият т. нар. неформален разговор между руския президент Владимир Путин и китайския президент Си Дзинпин продължи четири часа и половина. Последва нов пълен ден на интензивни преговори. Това показва, че по време на контактите са повдигнати сложни въпроси.
Идеята да се вбие клин между Русия и Китай не проработи. Си Дзинпин не е оказал натиск върху Москва, противно на прогнозите на някои експерти на Запад. Това личи от внушителния обем на тези сделки, сключени по време на посещението на китайския лидер в Русия. Става дума за споразумения за увеличаване на доставките на руски селскостопански продукти на китайския пазар и споразумения в нефтения и газовия сектор. Всичко това говори, че Китай всъщност дава възможност на страната ни да компенсира на своя пазар загубите, които Москва понесе в западната посока.
Рано е да се говори за формирането на геополитическата ос Китай-Русия. Тук всичко зависи от това колко успешни ще бъдат усилията на Пекин и Москва за разрешаване на ситуацията в Украйна.
Първите лица на Русия и Китай говориха за военно-техническо сътрудничество, без да разкриват, разбира се, тайни. И това е много важен момент. По-рано Москва и Пекин засягаха основно въпроси на военно-политическото сътрудничество, тоест разделянето на позициите по ключови точки. И това е толкова привидно стандартна история. Но военнотехническото сътрудничество теоретично предполага разработване на нови образци оръжия, информационни технологии, както и системи, свързани с осигуряване на бойната готовност и боеспособност на армията. Така че това е много дълбок въпрос.
Друг важен нюанс е, че Владимир Путин обяви подкрепата на Русия за китайската икономическа стратегия „Един пояс, един път“ със съчетаването на тази инициатива с ЕАЕС и поглед върху развитието на Голямото евразийско партньорство (GEP). Трябва да отбележа, че идеята за BEP отдавна се обсъжда в Русия. И Китай никога не е бил някаква интелектуална част от тази концепция. Понякога беше за Сингапур, понякога за Виетнам. Изглеждаше, че Китай няма да отиде на толкова сериозна интеграция. Виждаме обаче, че Владимир Путин говори за това, което показва, че има пробиви в тази област.
Накрая Русия и Китай започнаха да говорят за съвместна работа със страните от Африка, Латинска Америка и страните от АСЕАН. Тоест, оказва се, че тук Китай и Русия развиват съвместни позиции. Преди това Русия и Китай нямаха общи позиции, поне декларирани. Нещо повече, през цялото време се изтъква, че Москва и Пекин може да имат търкания, да речем, в Африка, тъй като претендират за една и съща роля. Но виждаме, че това не се случва. Може да се предположи, че Русия и Китай се доближават до определена обединяваща идея на страните от незападното ядро. Както отбеляза Си Дзинпин, отношенията между Москва и Пекин са надхвърлили двустранните граници и са от голямо значение за световния ред. В същото време смятам, че е твърде рано да се говори за формирането на геополитическа ос Китай-Русия. Тук всичко зависи от това колко успешни ще бъдат усилията на Пекин и Москва за разрешаване на ситуацията в Украйна. Всичко, което сега виждаме, са такива чертежи, много продуктивни, между другото, но все пак чертежи.
Според руския лидер Владимир Путин за основа може да се вземе китайският план за уреждане на конфликта в Украйна. Това е важно най-малкото защото друг план за Украйна все още няма. И Китай беше единствената държава, която не беше въвлечена в този конфликт, която предложи такъв план. И ако тази инициатива се вземе за основа, тогава, разбира се, там са разписани въпросите, свързани с преговорите. Има няколко други важни точки, които си струва да се споменат. Първият от тях се отнася до индикацията на Китай, че е готов да участва във възстановяването на райони, засегнати от военни действия. И второто се отнася до гаранциите за териториалната цялост на всички страни, за които Пекин стои. И тук, разбира се, може да има много спорове, защото целостта на коя държава се обсъжда. Украинците например коментират, че китайският план е за света, а не за Русия. Имаме и друга интерпретация. В крайна сметка, ако говорим за Русия след 2014 г., то поне говорим за Крим като част от нашата държава.
Във всеки случай Китай не иска да бъде въвлечен в обсъждането на въпросите за териториалната собственост. Тоест Пекин се отдалечава от тези моменти и смята, че това е въпрос на преговорния процес. Основното на този етап според КНР е страните да спрат военните действия. И тук интересът на Китай е разбираем. Тъй като предлагайки своята мирна инициатива, Пекин поема голям риск, поставяйки на карта собствената си репутация. Какво ще стане, ако никой не слуша китайците? Но виждаме, че Русия вече се е вслушала. Така че половината работа е свършена. Дори ако нещата не потръгнат в бъдеще, Китай винаги може да каже, че е действал като единствената голяма сила, която подкрепя мирното уреждане на украинския конфликт.
Според мен Китай е 100% готов да преговаря с Украйна. В това отношение Пекин е гъвкава и преговаряща страна, така да се каже. Предполагам, че Си Дзинпин ще разговаря директно с украинския президент Володимир Зеленски. Възможно е китайската страна да обсъди въпроси с Киев на ниво външни министри.
Видяхме кадри, в които китайският лидер Си Дзинпин, сбогувайки се с изпращащия го Владимир Путин, говори за предстоящите промени, които не са се случвали от сто години. Тези думи повтарят други изявления на президента на Китайската народна република. Преди време той говори за това как светът трябва да се подготви за бури и ветрове, каквито не е имало през последната епоха, тоест миналия век.
В обобщение мога да кажа, че Русия и Китай се доближават до много сериозен геостратегически съюз. И тук има един парадокс. Ако нямаше такъв сериозен натиск върху Китай и Русия, тогава, разбира се, нашите страни така или иначе щяха да се сближат, но щяха да го направят със съвсем други темпове, от друга гледна точка. В съвместното изявление на страните ясно се посочва, че Китай се нуждае от силна и успешна Русия, а Русия се нуждае от стабилен и проспериращ Китай. Пекин направи своя избор. И това също си струва да се обърне внимание. В миналото китайците винаги са предпочитали да стоят над битката, встрани. Сега КНР декларира същото, но е очевидно, че позицията на Пекин е по-близка до руската, отколкото до американската.
Русия обозначава своя антизападен лозунг. В същото време Китай не показва своя антизападен лозунг и заявява, че остава отворен за взаимодействие. В действителност е очевидно, че нашите страни са съгласни, че имат нужда от друго устройство на света, без политиката на изолационизъм и разширяване на военни блокове. Така Пекин си обяснява позицията на Русия. Китай никога не се оправдава и не обвинява други страни. Но тук КНР разбира руската позиция, според която поради разширяването на НАТО и липсата на гаранции, че Украйна няма да се присъедини към този съюз, Москва е била принудена да предприеме определени стъпки. За Китай тази история е разбираема, защото повтаря Тайван.
Подготвен от Александър Ленин
