Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели
Започна национална подписка за преименуването на столичната улица „Граф Игнатиев”, напоследък станала символ на некадърното и корумпирано управление на страната ни със скъпия и грозен ремонт на Йорданка Фандъкова.
Но това е друга, доста болна за цяла България тема. Нека с „ремонта на ремонта” да преименуваме и тази прочута улица. Защото просто не е редно тя да носи името на един от враговете на България, при това пряко виновен за смъртта на Апостола на свободата.
Да, това е историческата истина, която все още не позната на всички българи, но Слава Богу, времето ни е вече такова, че тя не може повече да се крие. Много митове пропаднаха, много горчиви истини излязоха от архивите.
Достатъчно е да прелистим само една преиздадена наскоро документална книга под надслов „ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕ НА РУСКО- ДУНАВСКА ОБЛАСТ В БЪЛГАРИЯ”,за да се убедим в двуличието на Руската империя и по- специално на нейната дипломация в съдбата на България.
А както знаят всички, учили в училище история, дипломат номер едно е бил известният Граф Игнатиев / 1832-1908/ . В Русия са го наричали „вице императора”, заради огромното си влияние в Цариград. Именно той е изиграл една много коварна роля.
Още през 1872 година, когато турският султан вече е издал Фермана за църковната ни независимост / 1870/, за утвърждаването на Българската екзархия, той успява да убеди властите в Цариград да заточат в Анадола като „врагове на империята” българските владици.
За щастие, близо 3000 цариградски българи, водени от Петко Р. Славейков и Никола Икономов, се организират в мащабно протестно шествие срещу това решение на Високата порта.
Великият везир Недим Махмуд паша се съгласява нашите духовни предводители да бъдат освободени и върнати в столицата. Но Граф Игнатиев продължава злостната си антибългарска дейност.
През 1872 г. Руската църква и Вселенската патриаршия, подтикнати от него, обявяват схизма против Българската църква. Великият везир изпраща ултиматум до Патриаршията да признае независимостта на Българската православна църква и като резултат от това на българите е разрешено да изберат сами свой патриарх.
Но месец след това подлият граф успява да злепостави везира пред султана и така Недим паша бива уволнен.
В началото на 70-те години на 19 век нашето национално освободително движение е в разгара си. То е приело идеята на великия Георги Сава Раковски за „освобождение на България със собствени сили и средства”, защото както той, така и другите велики български революционери от епохата просто не са вярвали на Русия.
Знаели са добре, че „Дядо Иван” е просто един мит, че истинската цел на Русия не е освобождението на „братята славяни”, а завоевателни войни за превземането на Проливите и достъпа на империята до южните морета, задача, поставена още от Петър Първи.
Защото Русия води цели 11 войни с Турция през 18 и 19 век, но нито една от тях не е с тази благородна мисия.
А Граф Игнатиев, който е имал добра информация за живота в Турската империя и особено в България, е знаел, че водачът на българите в борбата им за свобода е Васил Левски.
Целта на Русия и неговата задача са били ясни: убийството на Дякона и обезглавяването и неутрализирането на нашето национал- освободително движения.
Той успява да внуши на султана, че Левски е „опасен враг и престъпник” и настоява за неговата смърт. Русия не иска България да има свой лидер. Така двуличникът става дори един от организаторите на процеса. Сам определя състава му.
След години един от съдиите, небезизвестният русенски богаташ и юрист, училият в Парижката Сорбона хаджи Иванчо Пенчович, ще заяви: „Каква стана тя?! На нас графът ни каза, че съдим обикновен крадец, пък то какво било?!…”
Още по- зловеща е ролята на Графа по време на Цариградската конференция на великите сили, свикана през декември 1876 по повод въпроса за територията на новата българска държава.
Според картографите българите са населявали по- голямата част от полуострова, цели 220 хиляди кв. км и са били около 4,5 милиона. Но Русия не иска това, тя желае малка и слаба провинция, васална на Петербург.
Граф Игнатиев обещава на султана, че Русия ще остави на Турция големи части от територията на бъдещата България / Македония, Родопите, Тракия и Беломорието/. И е безкрайно щастлив, когато България бива разкъсана на две – Княжеството и васалната на султана, Източна Румелия.
Всичко това е описано в дневниците и кореспонденцията на Графа- българофоб, който едва ли е предполагал, че след години архивът на Османската империя ще бъде предаден от Ататюрк за претопяване в германска фабрика и че българското военно разузнаване ще откачи целия вагон с архивата на империята, касаещ България, а личната му кореспонденция със султана и с османските власти ще попадне в ръцете на българското военно разузнаване…
Ето и един откъс от Дневниците на комалния руски Граф: По отношение на съдбата на българите след предстоящата война графът се е отнасял като към васални поданици:
„За да бъде властта ни здрава и да не изисква постоянно извънредно напрежение от наша страна, е необходимо постоянно нравствено подчинение на съседните области и да превърнем българското население в послушно оръдие на руската политика и в постоянен и верен съюзник, като унищожим всякаква възможност за преминаването му в някой враждебен лагер в Европа…”
С убийството на Апостола на свободата, граф Н. Игнатиев доказва на практика на българските революционери, че техните самостоятелни революционни акции са обречени и няма да бъдат допускани от имперска Русия, която винаги ни е желала злото.
Диктаторът Путин ясно ни го показа и днес! Българското революционно движение е трябвало да обслужва целите и интересите на Русия, а не обратно. А България да стане от турска провинция в Задунайская губерния на Москва. Или както сам той казва в своите „Записки“, „българите трябва да бъдат наши съюзници и оръдия на нашата политика срещу германците.
Само за постигането на тази цел Русия може да принася жертви в тяхна полза и да се грижи за тяхното освобождаване и засилване. Да се жертват изключително руските интереси, погрешно вземайки средствата за цел, т. е. имайки предвид само освобождението на славяните, предоставяйки им възможност да служат на враждебна за нас политика и удовлетворявайки се със собствения си хуманитарен успех – е безразсъдно и осъдително“.
Нашата общественост все още не знае точната истина за съдебния фарс срещу Васил Левски, особено на изясняването ролята на Русия в лицето на своя представител граф Николай Игнатиев за осъждането и обесването на великия ръководител българската революционна организация.
А истината е проста: Русия – не е могла да търпи независима от нея българска революционна организация, бореща се за независима българска държава!
Поради което същата тази наша „освободителка” чрез своя представител граф Игнатиев (наричан от българите в това време – граф Лъжко) е направила всичко възможно за унищожаването на българската революционна организация и погубваното на нейния велик водач!
И защо да не дадем ново име на тази улица. Ето една идея:
Става дума за Томас Удроу Уилсън /1856- 1924/, двадесет и осмият президент на САЩ /от 1913 до 1921/, виден американски историк и политолог, доктор на науките и Нобелов лауреат за мир /1920/.
Един искрен приятел, защитник на България, от малцината западни лидери, подкрепил нашата страна в един от най- трагичните и страшни момент в нейната история.
За съжаление в България засега на негово име е наречена единствено малка улица в Пловдив, а през 2016 г. беше предприета инициатива за изграждането на паметник в София в негова чест, която така и все още не е намерила широка гласност или подкрепа, въпреки огромния му принос за защитата на българското единство и суверенитета върху Царибродско, Южна Добруджа и Беломорска Тракия, както и утвърждавания от него следвоенен принцип за защита свободите на националните малцинства от Обществото на народите, включително тези на 330 000 македонски българи в 34 231 кв. км територия на Егейска Македония и 180 000 беломорски българи плюс още 80 000 българи бежанци от Източна Тракия, Мала Азия, Добруджа и най-вече от Егейска Македония, заселени в 8712 кв.км на българската Беломорска Тракия всички дадени на Гърция, и най-вече за твърдата му позиция в 1919 г. против коварните гръцки планове, подкрепени от не по- малко алчните власти в Сърбия и Румъния.
Може би малцина знаят, че тъкмо тогава нашите съседки искат направо България да бъде заличена от картата на Европа и света като държава.
Искането на гърците предвижда заличаването на Царство България и разкъсването му на три „автономни“ области, подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния. Това получава подкрепата на е възприето на Франция и особено на Англия, която винаги е била наш враг / дори въоръжава Турция с най- модерното оръжие за Руско- турската война.
За щастие, този коварен и безумен план среща категоричен отпор от САЩ в лицето на президента Томас Удроу Уилсън, който, за наш късмет, присъства лично на Парижката конференция за мир през 18 януари 1919, в двореца Версай, под председателството на френския президент- българофоб Жорж Клемансо.
За разлика от усилията за запазване на Добруджа, Царибродско и Беломорието към България, които след загубата на първоначалната ясна подкрепа от Италия и при отсъствието на Русия, САЩ не успяват сами да наложат, тук, както и към претенциите на гърците за присъединяване на Ивайловградско и на голяма част от Централните и Източните Родопи (т.н. „Планинска Тракия”) с граница по поречието на Арда.
Томас Уилсън е президентът е безкомпромисен докрай, той осуетява домогванията на гръка Венизелос, сърбина Пашич и румънеца Братиану, дори заявява, че той, Уилсън, „по-скоро ще напусне конференцията и Париж, отколкото да се съгласи с подялбата на един достоен народ със самостоятелна държава и древно, вековно минало…”
Тук трябва да споменем, че именно Томас Уилсън се оказва ключовата фигура на Парижката мирна конференция / в нея участват близо 1000 делегати от цяло свят!/, където той настоява подписването на поредицата от мирни договори между държавите да се обвърже със създаването на международна организация за поддържане на мира, в лицето на Обществото на народите (ОН), бъдещата ООН.
Самият той лично съдейства, безкористно посредничи, активно насърчава част от дотогава враждуващите страни да сключат мирни договори. Затова е бил наречен „миротворецът Уилсън”, за разлика от други свои американски колеги- президенти предизвикали немалко войни по света…
Томас Уилсън е получил не случайно Нобел за мир през 1920. Приносът му е наистина забележителен, впечатляващ. Затова в Париж един от големите булеварди в центъра носи неговото име.
По негова идея и с негова подкрепа се създава Чехословакия като съюз на Чехи и Словакия. И досега централната гара в Прага се нарича Уилсъновата гара. Като един от световните политически лидери е руската емиграция след 1917 година, на Армения и Уругвай, които също са му издигнали паметници.
Непростимо е, че у нас тази наистина светла личност е непозната и непочетена, след като страната ни все още е осеяна с паметници на терористи и на съветски окупатори.
П.П.
В България в чест на коварния руски граф – българофоб са наименувани град Игнатиево в област Варна и село Граф Игнатиево в област Пловдив, улиците „Граф Н. Игнатиев“ в София, „Граф Игнатиев“ в Хасково и „Граф Н. Игнатиев“ в Панагюрище,¨Граф Игнатиев¨ в Поморие и “ Граф Игнатиев“ в Шумен, „Граф Игнатиев“, училище в гр. София…Не е ли премного?
И още нещо: ирония на съдбата е, че улицата, носеща името на коварния руски граф, се пресича с булеварда, приел името на Апостола на Свободата.
ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ, ПЕН- БГ
Материалът ПАДЕНИЕ в Новините Днес: Фандъкова „позлати” улица с името на българофоб, обесил Васил Левски е публикуван за пръв път на Новините Днес.
Народ
