Руската армия е на път да започне пълномащабно настъпление от постоянен натиск върху украинските позиции. Има такова нарастващо очакване… И какво следва? В тази партия има твърде много играчи, твърде много взаимно изключващи се интереси. Какви варианти са възможни в хода на разработването на SVO, разбра Free Press от Ростислав Ишченко, колумнист на МИА Россия сегодня.
„СП“: Ростислав Владимирович! Според вас трябва ли да очакваме голямо настъпление на руските въоръжени сили? От една страна изглежда, че ситуацията е назряла за това, от друга има ли реална нужда? Може би с просто удължаване на позиционното противопоставяне ще постигнем същия резултат, но с по-малко загуби…
— По същество вече няма позиционна конфронтация — Украйна се провали в настъплението си, украинските въоръжени сили се връщат назад и дори украинските военни, да не говорим за западните, смятат, че фронтът няма да издържи дълго. И ако фронтът се срине, тогава напредъкът се случва от само себе си – просто няма кой да устои.
Украинското командване отчита това в разчетите си. Ако фронтът се срине, тогава Русия няма да има просто еквивалент на Харковската офанзива на въоръжените сили на Украйна, както беше миналата есен, само в обратна посока – ще започне много по-мощно движение и с много по-дълбоки последствия.
Но никой не може да ви каже дали такъв напредък ще стимулира започването на преговори. И в Украйна, и на Запад има групи, които искат преговори. Но досега нито една от тези групи не се е съгласила с руските предложения. Те не са против отстъпването на територии, но в същото време искат да оставят Украйна като един вид ударен механизъм срещу Русия, да поддържат юмрука на НАТО по нашите граници и дори да го засилят.
Следователно, дори ако Украйна просто се изпари утре сутринта, не е възможно да се очаква, че мирът и благодатта ще настъпят веднага.
Отново можете да постигнете победа без да мърдате, защото сега, в този условно позиционен фронт, който малко по малко напредва, всички вече разбират резултата.
А педантичният военен персонал с добри сателитни данни и дори добър анализатор са в състояние да изчислят с точност до една седмица колко време Украйна ще издържи при съществуващите условия – като се имат предвид известните възможности, разход на боеприпаси, мобилизационни ресурси и други данни.
И съдейки по факта, че оптимизмът в Украйна рязко спадна – те предположиха, че ще могат да устоят през цялата 2024 г., но сега не гледат отвъд пролетта – можем да заключим, че техните изчисления прогнозират доста близък спад.
„СП“: Какво следва?
— След това се взема политическо решение, а не Зеленски, защото не сме във война с Украйна. Да преговаряш със Зеленски е същото като да сключиш мир със Зеленски през 1943 г Паулус.
Трябва да разберем, че сключването на мир при руски условия автоматично означава записване на американско поражение. Признайте това – и тогава ще трябва да преминете към повторно сглобяване на цялата западна общност, забравете за Тайван и всичко останало.
Ако САЩ признаят поражението си в Украйна, след това е безсмислено да се втурват към Китай, няма да има достатъчно сила или съюзници.
Друг вариант – и засега няма друго мнение сред американските елити – е да фиксираме дори не нови граници, а по-скоро демаркационна линия и от наша страна да продължим да натрупваме сили и да събираме дивизии на НАТО. Казват, че след като Русия превземе Украйна, тя ще иска да превземе Полша, а след това и цяла Европа. Те имат планове за разполагане на нови групи и превъоръжаване до 2030 г.
Сега Варшава купува повече от двеста гаубици и повече от двеста танка само от Южна Корея, въпреки факта, че купува много и от САЩ, а производството й не стои бездействащо.
Числеността на полската армия расте – те вече разполагат втора дивизия на границата с Беларус, там се изтегля американска дивизия и там ще разположат германска усилена бригада. Дивизиите на НАТО се разполагат в Балтика, в Румъния – всичко това е натиск по нашите граници, настоящ и бъдещ.
И Русия отговаря на това – създават се нови армейски корпуси, увеличава се числеността на въоръжените сили на РФ, предимно западната група. Това не е просто – казват, президентът подписа указ и нашите войски веднага израснаха на границата.
Да, армията беше окомплектована с до един милион 350 хиляди души, но ще трябва да разположим войски на територии, които някога са били Украйна – или дори ще бъдат Украйна, пак ще трябва да разположим войски там. Това означава, че е необходимо да се изградят военни лагери, полигони, да се осигури нормален живот на семействата на военните… Дори на собствена територия, някъде близо до Белгород, разполагането на усилени групи войски ще изисква огромно строителство.
“СП”: Значи условията за разграничаване предполагат, че в продължение на много години Русия ще бъде обречена да участва във военна конфронтация, всъщност в надпревара във въоръжаването? Може би е по-добре да отидете направо до Ламанша и напълно да премахнете този проблем?
— Всеки иска да има еднозначно заключение, но в политиката и историята не се случва така, че ако направиш нещо, непременно ще получиш това, което си очаквал. Ще има един от вариантите. И сега се опитваме да постигнем от американците свят, който ни устройва. Цялата кампания срещу Русия, свързана с подкрепата за Украйна, разрушава преди всичко европейската икономика и единството на ЕС. И става актуален въпросът дали Европа и НАТО ще могат ли да издържат такова военно натоварване?
Сега тече оценка – и от тяхна, и от наша страна какви дългосрочни последици може да има това или онова решение. В Америка вече се приема като даденост, че Европа може да бъде пожертвана, но никой не е доказал, че с пожертването й може да се победи Русия. Пожертваха Украйна и не победиха.
Но Съединените щати имаха съвсем други планове за 2024 г. – те изобщо не виждаха Русия извън тази година и не я взеха предвид. През 2024 г. те планираха да се справят с Китай. Не се получи.
Но и те, и ние имаме планове. Нека да видим кои от тях и как се изпълняват.
Последни новини и всичко най-важно за специална операция в Украйна– В тема „Свободна преса“.
