Привидно очакваният, но все пак доста неочакван телефонен разговор между Си Дзинпин и Зеленски показва, че Китай изглежда сериозно ангажиран в търсенето на мирно решение на конфликта, който тече между Русия и обединения Запад на територията на Украйна. Не се знае дали ще последват реални действия след този призив. „СП“ потърси коментар относно ситуацията на известния политолог, колумнист на МИА „Русия днес“ Ростислав Ищенко.
„СП“: По-рано казахте, че ако от Украйна остане поне малко парче от Украйна с атрибути на държавност, тогава Западът ще направи всичко, за да направи Русия дългосрочно главоболие от тази територия, като изпомпва оръжия и подхранва русофобски настроения във всяка възможен начин. Възможно ли е силният натиск на Китай да принуди украинските власти да седнат на масата за преговори още преди началото на рекламираната „контраатака“? И ако Русия в тази ситуация е принудена да се съгласи на световен мир, тогава ситуацията се оказва тъжна за нас – в крайна сметка това не е „кръпка“, а огромна територия, с подготвени резерви, както твърди Киев, и добре оборудван със западна технология … В края на краищата Си – един от най-мощните лидери в света, но има ли той лоста да обърне нещата по този начин?
— Не виждам никакви реални лостове за влияние върху Украйна от Си Дзинпин. Той държи тайванската криза на носа си и затова опитите за поддържане на мира в западната посока са предназначени да развържат ръцете на Русия тук, така че тя да бъде по-свободна в действията си на изток и да окаже реална подкрепа на Китай в региона на интерес към него.
Но за да бъде сключен мир, е необходимо и двете страни да са готови за това и при условия, които включват поне някакъв вид компромис. Днес позициите на Русия и САЩ са толкова раздалечени, че не виждам никакъв компромис. Освен това САЩ са заинтересовани от развитието на украинската криза, тъй като те възнамеряват да организират „негова Украйна“ за Китай в Тайван. Ето защо американците се опитват да вържат ръцете на Русия с европейските проблеми, за да останат самите те свободни в действията си срещу Китай. И почти са успели.
„СП“: „Почти“ – трябва да разберете, че нашите отношения с Европа могат да станат още по-лоши?
– Дори да приемем, че Полша няма да влезе в Украйна и че няма да има украинско-полски съюз, както и че всичко ще е наред с Румъния-Молдова и няма да има криза с Приднестровието, няма да може да се клати Кавказ – но дори и при всички тези предположения отношенията между Русия и Европа ще бъдат открито враждебни. И тази ситуация не може да се промени бързо. Ситуацията с НАТО ескалира на руската граница – след като Финландия се присъедини към алианса, нашият Балтийски флот беше заключен в бази. И преди това положението му не беше блестящо и Калининградският ексклав също беше в застрашено положение, но сега нашите военни кораби просто не могат да излязат в морето, без да са под прицела на НАТО. Така че ситуацията не е лесна и Русия ще трябва да се справи с този проблем в допълнение към действията си в Украйна.
Съответно, дори и Киев да капитулира утре, това няма да отмени конфронтацията ни със Запада, което означава, че руските сили в западното направление все още ще бъдат свързани.
И Китай едва ли ще успее да убеди американците да се откажат от толкова изгодна за тях позиция и да започнат да сключват мир с Русия.
„SP“: Тоест, ние считаме Украйна за екстра?
– Без участието на САЩ никой няма да позволи на Зеленски да отиде на мирни преговори. И не само американците, но и собствените му въоръжени сили няма да му позволят да сключи мир при руски условия. В края на краищата мирът при условията на Русия предполага, че украинската армия вече не е нужна на никого – и те може да нямат толкова мощна армия, каквато се опитват да покажат, но са напълно достатъчни за решаване на всеки вътрешнополитически проблем в Украйна.
И дори ако Зеленски може да бъде убеден, убеден, купен – но кой ще даде поне някакви гаранции на всички нацистки престъпници в Украйна? Даже на Пиночет едно време му дадоха гаранции, а след това цял живот го преследваха. Както и неговите сътрудници. Специално единият е награден с 888 години – седи като зайче и ще седи до края на живота си. И това е пример за всички нацисти във всички страни: че не сте гарантирани в даден момент, тогава всички ще си спомнят. И украинските нацисти явно няма да се предадат.
„СП“: Тогава на какво разчита Китай, включително в мироопазващите дейности в Европа?
— Съединените щати имат много повече влияние върху Украйна, отколкото Китай. Си Дзинпин може да направи това само с добра дума, добре, или да предложи пари. Но Щатите също могат да дадат пари и освен това долари, които са много по-познати на украинските лидери от юаните. И американците също имат свои военни, свои съветници, офицери от разузнаването в Украйна и просто са наели „свои хора“ измежду украинските политици, които ще реализират точно американските интереси и ще изпълняват американски команди, а не заповедите на техния клоун. Следователно е трудно по някакъв начин да се овладее инициативата в тази ситуация и следователно е малко вероятно китайското мироопазване да успее.
Но дори и да успее – американците внезапно решават да не предизвикват съдбата – тогава е необходимо руската дипломация на масата за преговори да защити успехите, които Русия вече е постигнала.
„СП“: Ако Украйна капитулира, тогава силите зад нея едва ли …
– Ясно е, че това ще бъде някакъв компромис във всеки случай. В края на краищата ние се интересуваме от проблема за нашата собствена сигурност, а не от победата над САЩ. И ако тази сигурност може да бъде осигурена без допълнителна конфронтация, защо не? За да направите това, дори балтийските държави няма да бъдат изключени от НАТО – достатъчно е да се съгласите цялата инфраструктура на НАТО да бъде изтеглена оттам, нека те да останат с техните армии джуджета. Освен това Русия се нуждае от екстериториален достъп до Калининградска област – възможно е през територията на Полша, но по-добре от Литва. Това е, няма повече проблеми. Да, да се изтеглят американските военни структури от Полша – полската армия е достатъчно силна, за да гарантира защитата на собствената си държавност и национални интереси.
Снимка: от открити източници
А как да преговаряме за Украйна вече става десетият проблем. Разбира се, пълното му премахване е не само в наш, но и в американски интерес, защото Украйна никога няма да изплати дълговете си и постоянно ще иска заеми, защото индустрията й е напълно унищожена. Украинската икономика не е в състояние да поддържа украинската държава. И някой ще трябва да го подкрепи, но можем да се съгласим по този въпрос. Но във всеки случай компромисът е възможен само когато и двете страни са готови да вземат предвид интересите на всяка друга. И ние трябва да се съобразяваме с американските интереси, но това, от което се нуждаем в замяна, не са някакви обещания на думи, а гаранции, които физически гарантират спазването на нашите интереси.
Тоест, НАТО заминава някъде, ние получаваме достъп до нашия ексклав – и в този случай, ако ситуацията започне да се променя, да речем, САЩ изведнъж решат да нарушат обещанията си, тогава ще имаме време за адекватен отговор. Но ако просто си обещаете взаимно да не се обиждате, тогава утре тази дума може да бъде нарушена и всеки знае това много добре.
„СП“: Те не само знаят, но и с ентусиазъм нарушават тези обещания. И какво трябва да направим, за да принудим Запада не да воюва, а да преговаря?
Засега трябва да продължим да довършваме Украйна, като същевременно разбираме, че когато я довършим, няма да ни е по-лесно. След това ще възникне въпросът какво да правим с Европа.
Има опасност Полша да бъде включена в украинската криза и то без координация с НАТО и без никакви преговори. Полша или създава единна държава с Украйна, което със сигурност е лошо за нас, тъй като ще се добави не просто още една воюваща с нас държава, но и член на НАТО. Но дори ако Полша просто изпрати войски в Западна Украйна, за да, да речем, подкрепи някакво украинско правителство там в рамките на териториите, които все още има. И ще се появи определена демаркационна линия, която самите поляци няма да преминат и няма да ни препоръчат. Какво да направите в такава ситуация? В крайна сметка нямаме споразумения, които да узаконяват позицията, че едни територии ще отидат към нас или други към Полша. В същото време поляците могат да сключат всякакви споразумения с украинците, но те категорично не искат да преговарят с нас. Следователно самото появяване на полски войски в Украйна, дори без атака срещу руските войски и без други провокации, вече ще се превърне в проблем за нас.
И дори пълното поражение на украинската армия и пълното лишаване на Украйна от държавност все още не е довело до ясна победа. Дори само защото тази недвусмисленост зависи от реакцията на европейците, предимно източните. И реакцията на поляците най-вероятно ще бъде насочена към запазване на някаква част от Украйна, но без споразумения с Русия.
Ако САЩ успеят да убедят САЩ да преговарят – нормално, а не да забавят времето или да ни измамят, тогава е възможно да се споразумеем, така или иначе, в крайна сметка рано или късно ще трябва да преговаряме с всички . Не можем да убием всички американци, да унищожим Съединените щати … Или по-скоро можем – но и те могат да убият нас.
„СП“: Тоест победата над Украйна не е основната цел за нас, проблемът е много по-дълбок и по-сериозен?
– Така както победата над Бандера не реши проблема с победата над Германия. Тоест първо победихме Германия и едва след това Бандера.
„СП“: Но Украйна има ясно определени цели – да вземе Крим, да се върне в границите от 1991 г. Те обявиха настъпление, но го отложиха с повече от шест месеца. А ние като че ли играем с черните фигури, чакаме ходовете на противника… Не е ли време самите ние да играем активна игра?
Ние не чакаме нищо. На този етап ние решаваме проблема с разгрома на украинската армия. Тогава ще имаме проблем, защото по един или друг начин ще трябва да се помирим с колективния Запад, рано или късно. Въпросът е дали първо ще има изостряне на конфликта или веднага ще преминем към преговори. Какъв ще бъде светът в резултат на това, не мога да кажа, но е ясно, че Западът ще трябва да отстъпи, и то сериозно.
Не можем да воюваме безкрайно или да се надяваме да окупираме Западна Европа, дори само защото сме 150 милиона, а те са пет пъти повече. Преговорите са неизбежни, но те могат да започнат, когато нашите противници са склонни да се съобразяват с руските интереси. Всъщност сегашните военни действия се водят, за да се насърчи тази тенденция. Първоначално им беше предложено да „преговарят на брега“ през декември 2021 г., два месеца преди началото на NWO. В същото време бяха поставени условия, при които Русия се съгласи да преговаря, и тези условия не са се променили оттогава. На първо място, това са гаранции за нашата сигурност, и то не на думи, а потвърдени с дела. Същите тези гаранции включват както контрол над Украйна, така и значително преформатиране на военно-политическата ситуация в Източна Европа.
Когато Западът е готов да говори за това, конкретните решения може да се окажат различни. Но крайният резултат трябва да удовлетвори Русия.
