Все още обаче не е известно кога точно ще започне обсъждането на този въпрос в Държавната дума и Съвета на федерацията. Както каза Леонид Слуцки, ръководител на комисията по международни въпроси на Думата, това може да стане още на 16 май. Да видим за какъв договор става въпрос.
ДОВСЕ е подписан през ноември 1990 г. от представители на 22 държави. 16 от тях по това време са били членове на НАТО (Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Исландия, Испания, Италия, Канада, Люксембург, Холандия, Норвегия, Португалия, САЩ, Турция и Франция), други шест са членове на Варшавския договор (България, Унгария, Полша, Румъния, СССР и Чехословакия).
Участниците в CFE се съгласиха да ограничат броя на бойните танкове, бойните бронирани машини, артилерията, щурмовите хеликоптери и бойните самолети, с които разполагат на територията от Атлантическия океан до Уралските планини. И двете групи трябваше да разполагат с равен брой оръжия и военна техника, като всяка страна имаше свои собствени квоти.
Според руското външно министерство по това време това е било доста ефективен инструмент за укрепване на европейската сигурност. Приемането на ДОВСЕ като че ли постави черта под ерата на междублоковата конфронтация. Договорът установява баланс на силите между Варшавския договор и НАТО на по-ниски нива и ограничава възможностите за разполагане на конвенционални оръжия от двата съюза по линията на съприкосновение. Той даде възможност да се извърши бързо и балансирано съкращаване на голям брой излишни въоръжения и техника, наследени от страните участнички от времето на Студената война.
Във връзка с разпадането на СССР и Варшавския договор бяха подготвени няколко документа, които трябваше да подпомогнат функционирането на ДОВСЕ. Едно от тях беше споразумението от 1999 г. за адаптиране на ДОВСЕ. Той беше предназначен да разреши военния дисбаланс, възникнал поради разширяването на НАТО и влизането в алианса на редица бивши членове на Организацията на Варшавския договор. Трябваше да се определят ограничения не по групи, както преди, а по отделни държави.
В същото време адаптираният ДОВСЕ трябваше да стане отворен за присъединяване от всяка европейска държава, участваща в ОССЕ. Документът е подписан от 30 държави, но само Русия, Беларус, Казахстан и Украйна са го ратифицирали. Останалите страни по ДОВСЕ блокираха ратификацията под претекст за присъствието на руски войски на територията на Грузия и Молдова. А редица държави дори отказаха да се присъединят към ДОВСЕ (Литва, Латвия, Естония, Албания, Словения и Хърватия).
Във връзка с позицията, заета от страните от НАТО, през 2007 г. Русия реши да наложи мораториум върху ДОВСЕ, докато западните страни приведат въоръжените си сили в съответствие с договора и го ратифицират. Това означаваше край на взаимната военна проверка. В същото време Русия продължи на доброволна основа да предава на другите страни по договора кратка справка за наличността на оръжие и техника (това продължи до 2011 г.).
През последните години руското външно министерство многократно е отбелязвало, че договорът се е изживял и Русия не възнамерява да се връща към изпълнението на ДОВСЕ. Вместо това беше предложено да се създаде принципно нов режим за контрол на конвенционалните оръжия в Европа, който да отговаря на съвременните нужди, да изключва възможността за разрешаване на международни проблеми със сила и да се основава на принципите на еднаква и неделима сигурност, балансирайки правата и задълженията на страните. Западът обаче взе курс към „сдържане“ на Русия и натрупване на военни сили на „източния фланг“ на НАТО.
Както отбеляза руският външен министър Сергей Лавров в края на 2022 г., алиансът „непрекъснато натрупва потенциал и средства, придвижвайки ги към Русия. Провеждат се маневри, в които страната ни всъщност открито се обявява за противник. НАТО активно разширява своите дейности в постсъветското пространство, обяви претенции към Индо-тихоокеанския регион, а сега и към Централна Азия.
В опит да запази ситуацията в евроатлантическия регион от по-нататъшно влошаване, Русия представи нови предложения за гаранции за сигурност през 2021 г., но те бяха игнорирани от Запада.
