Социологът Евелина Славкова направи обстоен прочит на обществените нагласи преди предстоящите предсрочни парламентарни избори:
– Г-жо Славкова, няколко социологически проучвания дават паритет, разлика с под 1 процент, на двете основни коалиции – ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, на изборите на 2 април. Пак ли ще имаме пиров победител и минимален шанс за съставяне на мнозинство и редовен кабинет в 49-ото НС?
– Да, това е картината към този момент. Логиката е да очакваме на избори нещо да се случи, но на тези избори, подобно и на октомврийските през 2022-ра, картината е ясна още преди започването на предизборната кампания.
Наистина се очертава пирова победа. Не мисля, че има особена тежест кой ще бъде първи, освен символна победа. Да си първи в конфигурацията, която наблюдаваме, не е равносилно на това, че ще управляваш. Паритетът между двете големи коалиции трудно ще позволи това и обезсмисля първото място. Може би бонусът ще е кой пръв ще вземе мандата и ще го разхожда една седмица.
– Кои са основните сценарии за развитие на ситуацията?
– Първата хипотеза е голяма коалиция между двете големи – ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, която трудно ще бъде реализирана. Изглежда логично двете големи да се съберат, може би е и очаквано от българското общество, но е много трудно за осъществяване.
Имаме спирачката местни избори наесен, а съществуването и мащабът на една политическа формация зависи много от местната власт. Формациите, губещи тази власт, рискуват да се превърнат дори в треторазрядни политически играчи.
Основата на създаването на ПП е анти-ГЕРБ реториката – прословутото изчегъртване. Едва ли може да се намери логика ПП да влезе в коалиция с ГЕРБ преди местните избори, след което наесен да мотивира избирателите си да гласуват против кметовете на ГЕРБ. Партията на Борисов обаче има интерес от такава коалиция, която ще ги вкара във властта.
Втората хипотеза е т.нар. хартиена коалиция в рамките на 48-ото НС – ГЕРБ-СДС, ДПС, БСП. Тя обаче е обществено неприемлива, а и ще вкара ГЕРБ в капан, който ще им донесе загуби на местните избори.
Третата хипотеза е нови парламентарни избори – преди местните или заедно с тях, които да намерят ключа за политическата криза, в която сме повече от 2 години.
Със сигурност избирателната активност на 2 април е много важна и може да бъде ключ за ситуацията, за пренареждане, за излизане от политическата криза.
– Не е ли време отново да имаме жена премиер близо 30 години след Ренета Инджова?
– Не съм склонна да разглеждам нещата по квотен полов принцип. Качествата на един човек са много по-съществени от това какъв е полът му. Въпреки че българското общество приема присъствието на жени на високи постове, включително премиер, не трябва да залагаме на това, че жена на поста със сигурност означава светло бъдеще.
Да, в света, в Европа примерите на жени премиери и президенти са много. Ангела Меркел беше канцлер на Германия цели 16 години – пословичен пример на успешна кариера. Жена премиер наскоро избра Италия. Защо ние да не сме следващите? Важното обаче е не премиерът ни да е жена, а да има качества на управленец.
– Смятате ли, че една от основните причини за затегнатия политически гордиев възел у нас е наличието предимно на лидерски партии, оглавявани от мъже, които не могат да преглътнат егото си, да се договорят с опонента? Ако на мястото на тези политически мачовци стояха жени, по-вероятен ли би бил по-разумният, по-компромисният вариант за разсичането на възела?
– Нямам емпирична основа да твърдя едното или другото. Разбира се, картината би била по-различна, по-положителна, ако имаме повече жени на лидерски постове в партиите.
Основание за такава констатация ми дава доклад на ООН, резултат на мащабно изследване, според който в държавите с повече жени политически лидери, на високи постове, нивата на корупция са много по-ниски в сравнение със страните, в които тези позиции са окупирани от мъжете. Не твърдя, че по-голямото присъствие на жени на лидерски позиции би довело до по-ясен консенсус, но политическата картина би била по-различна.
Преди няколко години изследователски център „Тренд“ направи проучване, финансирано от ЮНЕСКО, което показа, че българското общество няма проблеми с това повече жени да участват в политиката. Със сигурност българите са готови да приемат повече жени лидери, но предпочитат мъже на три позиции, смятани за силови – президент, министър на отбраната и на вътрешните работи. Но нямат проблем всякакви други позиции да бъдат заети от жени, да има повече дами в политиката.
– Колко значим фактор обаче са дамите в българската политика? Узрели ли сме основните партии да бъдат водени от жени – Десислава Атанасова например да замести Бойко Борисов?
– Не смея да твърдя, че сме узрели. Всъщност едно от малкото добри неща, които сме получили от социализма, е силната воля на жената да се прояви в обществен план, не само в домакинството и отглеждането на деца. Ако дядо ми и баба ми са работили в мината на сходни позиции, което е рядък, но добър пример. Това е възпитателен модел, който съществува и българското общество няма проблем в това отношение.
Ще посоча и друг пример – 60 процента от българските мъже в бизнеса нямат проблем с това техен ръководител да е жена.
А що се отнася до партиите, присъствието на жени зависи от това доколко стимулират жени да участват в политическия живот и да бъде преглътнат поне малко мачизмът в българската политика.
Зависи обаче и от интереса на българските жени да участват в политическия процес. Това е неблагодарна работа, трябва да имаш гръбнака да износиш тази тежест, тази стигма.
– Коя от българските партии дава най-големи шансове за развитие на жените?
– Има добри примери за развитие на жени в политиката и при ГЕРБ, и при ДБ. В тези две формации има жени на силни позиции. Може да включим и БСП, която също е произвела доста силно разпознаваеми лица. Например Мая Манолова тръгна от БСП, а като омбудсман имаше най-висок рейтинг. Впрочем почти във всяка политическа партия има жени на важни позиции.
Със сигурност има и гафове с някои дами политици, но това важи и за мъжете. Добрите и лошите примери в политиката не са по полов признак.
Но за да мотивираме младите, които тепърва ще се занимават с политика, трябва да се акцентира на добрите примери – на мъже и жени с успешна кариера, с добър публичен имидж. Това е важно, за да бъде променен образът на политическата класа у нас.
За съжаление, у нас се смята, че за да си успял в бизнеса, трябва да си протеже на важна персона или да си получил куфарче с пари. А в публичното пространство в САЩ се сочат примери на фигури като Илън Мъск, Стив Джобс, Марк Зукърбърг – създали милиардни компании, тръгвайки от нула.
Важни са положителните примери, особено в политиката.
– Не е ли странно, че БСП, една от малкото ни значими партии с лидер жена, която обаче залага на твърдата ръка, на мъжкото поведение? Това не пречи ли на партията?
– Със сигурност Корнелия Нинова е повлияна от мачизма в българската политика. Това диктува в голяма степен и поведението й. Неслучайно една от култовите реплики на Нинова към Бойко Борисов беше: „Да излезем отвън и да се разберем като мъже!“. Това е знакова реплика за начина, по който тя се движи на политическия хоризонт.
Все пак обаче това да запазиш женския си образ е не по-малко печеливша стратегия в политически план.
Ще посоча пример колко е важен женският подход. Преди време в социална платформа попаднах на пример от африканска държава с провал на министър на образованието мъж заради консервативния му подход. Поставянето на жена на поста, промяната в отношението променя коренно ситуацията, връща много млади момичета в образователната сфера. Т.е. има определено женски качества, които могат да спечелят, да създадат основа за успех в политически план по всяка тема.
– Не изоставаме ли обаче с равнопоставеността на половете? Испания приема закон в момента, докато ние го имаме от 2016 г. и въпреки това в сегашния ни служебен кабинет жените са само 3, докато в испанския са 11.
– За това може да има различни причини. Възможно е например президентската институция да е предложила на повече жени постове в кабинета, но те просто не са се съгласили.
Тревожно е, че статистиката в рамките на ЕС показва още доста проблеми по темата равнопоставеност. По отношение на равноправието има постижения – жените гласуват наравно с мъжете, но равнопоставеността е по-различно нещо.
Проучване на Евростат показва, че жените в ЕС получават по-ниски заплати от мъже на същата позиция, със същото образование. А децата на жени, които са глави на семейства, живеят много по-бедно и са много по-маргинализирани. Т.е. аспекти на равноправието тепърва трябва да бъдат решавани.
Със сигурност в рамките на образованието трябва да бъдат направени стъпки, така че в областите, в които основно се подвизават мъже, жените да получат мотивация и да се включват. А във феминизирани области като образованието и медицинската помощ да влязат мъже, да се махне стигмата, че мъж не може да е медицинска сестра.
От образованието трябва да тръгнат промените в равноправието, а не от налагането на квоти колко жени да има задължително в дадена компания.
Източник: „Марица“
