Китай възнамерява „упорито да напредва“ в процеса на обединение с Тайван, каза китайският президент Си Дзинпин на церемонията по закриването на сесията на Общокитайското събрание на народните представители.
„Трябва твърдо да се придържаме към принципа за един Китай и да се придържаме към консенсуса от 1992 г., енергично да насърчаваме мирното развитие на отношенията между двете страни на пролива и решително да се противопоставим на чужда намеса и сепаратистки дейности, насочени към „независимостта“ на Тайван, казах ръководител на КНР.
Той свърза тайванския въпрос с общия политически подем в страната му. „След сто години борба, унижението на хората беше измито, китайският народ стана господар на собствената си съдба.“ добавен Si.
В същото време Пекин вижда желанието на САЩ да отприщят военен конфликт около Тайван. Характерен признак на подготовка там се нарича безпрецедентен нараства администрация Джо Байдън бюджет за отбрана – той е четири пъти по-голям от бюджета на Китай. Пекин, от друга страна, се придържа към отбранителна политика. През 2023 г. разходите му за отбрана пораствам със 7,2%.
Съюзниците на американците от антикитайския военен блок АУКУС изострят обстановката. Два големи австралийски вестника, The Sydney Morning Herald и The Age, предупредиха Тайван да се подготви за война с Китай до 2027 г., когато „Пекин ще има военно превъзходство над Съединените щати в Тайванския пролив“, прогнозирайки участието на страната му в конфликта .
Решимостта на Пекин да отвърне на удара се доказва от назначението на поста министър на отбраната Ли Шанфу, който е под санкциите на САЩ за военно сътрудничество с Руската федерация. Вероятно въпросът с Тайван ще бъде обсъден по време на посещението на Си Дзинпин в Москва, което ще се състои на данни Ройтерс, седмица по-късно. За Русия, която има свой собствен Тайван – Украйна, това е важно.
„Военният конфликт около Тайван ще бъде от полза за Русия“, каза той. Доцент от Института за Китай и съвременна Азия на Руската академия на науките Василий Кашин. „Тъй като Тайван е много по-важен за Съединените щати от Украйна и фокусът на американското внимание ще се измести там. Тук ще трябва да се насочат основните ресурси. Сега има закъснения в доставките на военна техника за Тайван по вече сключени договори заради Украйна. При тези условия Съединените щати очевидно ще се стремят да прекратят военните действия на площада при минимално приемливи условия възможно най-скоро. На фона на настъплението на нашите военни в зоната на НВО това би било голям успех за нас. Но няма сигурност, че това ще се случи в следващите година-две. Може би по-късно.
На Запад вече е извършена пропагандна работа по отношение на тайванския конфликт. На първо място, те обръщат внимание на факта, че Тайван има либерална демокрация, а Китай има комунистическа диктатура. Всичко останало е изградено върху тази основа. Всъщност, каквото и да направи Китай по този въпрос, той пак ще греши, а Тайван винаги ще е прав и следователно трябва да бъде защитен. Тази линия върви от доста време. Сред западните политици никой не си спомня, че Тайван е призната китайска територия. Любопитното е, че това е точно обратното на пропагандните клишета, използвани в Украйна, където принципът на суверенитета е над всичко.
Константин Блохин, експерт от Центъра за изследване на сигурността на Руската академия на науките съмнения, че ще се стигне до горещ конфликт за Тайван.
– Китай по никакъв начин не се интересува от конфликта около Тайван, за него е изгодно да го отлага възможно най-дълго. Всяка година Китай става все по-силен и след 5-10 години потенциалът му ще бъде много по-висок от сегашния. САЩ, от друга страна, губят позиции. Именно те се опитват да провокират агресия и на тази основа да консолидират своите съюзници в Азия.
Тоест Вашингтон иска да приложи същата схема, както с Украйна. В същото време САЩ не искат да позволят тайванският конфликт да ескалира в нещо повече. Тяхната глобална стратегия е първо да изключат Русия от голямата игра, която сега е основното главоболие за американците в Източна Европа, и след това конкретно да се заемат с Китай.
„СП“: Докато се справят добре …
– Съединените щати сега имат имиджа на доставчик на сигурност за своите съюзници в различни региони на света. Но ако започне караница с Китай, тогава е напълно възможно Вашингтон да не може да даде гаранции за сигурност на Япония или Южна Корея, например. И тогава ще бъде нанесена вреда на репутацията на американците. Принципът на доминото може да проработи – държавите ще започнат да отказват защитата на САЩ.
Сега американците ще инжектират Китай, проучвайки защитата му, както беше преди началото на НМВ в Черно море. Но те вече отчасти го направиха – имаше посещение Нанси Пелоси до Тайван. В отговор китайците проведоха военни учения близо до острова и това беше доста елегантен отговор. Те показаха своите възможности. Сега американците да мислят как да продължат.
Отнема време, за да бъдат привлечени повече играчи от САЩ, за да се подготви почвата за нова Студена война. И времето работи за Китай. Затова не смятам, че е възможен апокалиптичен сценарий. Друго нещо е, че Китай и неговите съседи, като Япония или Виетнам, имат толкова много точки на напрежение, че конфликтът може да започне не заради Тайван, а по някаква друга причина.
Той говори за нюансите на тайванския въпрос синолог, Заместник-директор на ИМЕМО РАН Александър Ломанов.
„Военният начин за обединение с Тайван е вариант, който Китай няма да откаже. За Пекин е важно страните по света, включително Съединените щати, да приемат това сериозно. Проблемът е, че източникът на напрежение около Тайван не е в Китай, а в САЩ. Въпреки че американците, с редки изключения, не признават това. Счита се за добра форма да се обвиняват Пекин и лично Си Дзинпин за всичко. Всъщност причината е засилването на американската политика на сдържане и използването на Тайван като инструмент за натиск върху континентален Китай.
САЩ искат да създадат най-неудобната среда за Китай. Те са настроени да подкрепят всички противници на Пекин по периметъра на границите. Всички те, в контекста на нарастващата конфронтация с Китай, се превръщат в ситуативни съюзници на САЩ. Това е стратегията на Байдън. При Тръмп това не сме го виждали. След като накара всички дългосрочни и ситуационни съюзници в голям демократичен лагер, Вашингтон, разчитайки на техния брой, ще се опита да създаде мощен противовес на Китай. Тази логика налага да се закрепи и Тайван там.
За КНР основното остава мирното решение на тайванския въпрос. Но САЩ чертаят червените линии все по-близо до Китай. Вашингтон не вижда проблем в повишаването на нивото както на реторичната, така и на реалната подкрепа за Тайван. Те казват, че в случай на военен конфликт те ще вземат страната на Тайпе. Въпреки че всичко, което се случва в Тайванския пролив, по дефиниция има вътрешнокитайски характер. Тайван не е независима държава. Изявленията на САЩ за себе си като военен съюзник на Тайван убеждават Пекин, че е вероятен военен сценарий.
SP: Може ли самият Тайван да иска мирно обединяване с Китай? Гоминдангът изглежда предпочита този вариант…
– „Гоминдан“ под ръководството Чан Кайшиа след това сина му Дзян Джингуо (до 1970-1980 г.), беше анти-Пекин, но прокитайска сила. Защото този „Гоминдан“ се смяташе за владетел на цял Китай. Тайпе беше временна столица за неговите лидери, а властите в Пекин бяха възприемани като недоразумение, измамници, грабители на власт, които трябваше да отидат в политическа забрава, след като Гоминдан напусна Тайван и възвърна легитимния си контрол над цял Китай.
Сегашният „Гоминдан“ вече не може да мечтае да изгони комунистите от Пекин и следователно не може да бъде прокитайска сила. Освен това тайванското общество става все по-културно и интелектуално изолирано от континента. Създава своя не китайска, а тайванска идентичност. Съответно избирателите вече не са готови да гласуват за сили, обещаващи обединение с Китай. Но за разлика от управляващата Демократична прогресивна партия, Гоминдан не е антикитайска сила. Той е готов за диалог.
По едно време беше постигнат т. нар. консенсус от 1992 г., когато КПК и Гоминдан се съгласиха, че Китай е единен, но всяка страна разбира това по свой начин. Това е инерцията на една епоха, когато Тайпе се е виждал като алтернатива. Управляващата Демократическа прогресивна партия категорично не признава този консенсус и отказва да води диалог. Естествено, управляващата партия се представя като защитник на суверенитета на Тайван, докато Гоминдан я упреква в склонност към сътрудничество с Пекин. Това е логиката на вътрешнополитическата борба.
Откровено прокитайска сила никога няма да спечели демократични избори в Тайван. Следователно Гоминдан може да си позволи само да минимизира антикитайските нагласи и да бъде готов за диалог, което не означава признаване от страна на Пекин на равноправния статут на острова. Ако кандидатът на Гоминданг спечели президентските избори през 2024 г., това ще бъде от полза не само за Тайван и Китай, но и за цяла Тихоокеанска Азия. Ако диалогът започне, заплахата от мащабен конфликт значително ще намалее. Въпреки че Америка е заинтересована от задълбочаване на конфронтацията.
