Хинтън е убеден, че подобряването на AI е придружено от наводнение на интернет пространството с невярна информация, както и генерирани видеоклипове и снимки. В резултат на това един прост човек вече не може да знае със сигурност къде е истината и къде е лъжата, предупреждава ученият. Ето какво се случи с фалшива снимка на папа Франциск, когото AI наскоро „облече“ в напомпано марково пухено яке. Междувременно машинният интелект не стои неподвижен и може много скоро да надмине своя интелигентен създател поради спецификата на системата. „Все едно да имате 10 хиляди души и когато един човек научи нещо, всички автоматично го разбират. Така че тези чатботове могат да знаят много повече от всеки друг човек“, обяснява ученият. В тази връзка разработчикът изрази загриженост относно „излизането“ на изкуствения интелект на пазара на труда. Както отбелязва Хинтън, въпреки факта, че докато роботите само „помагат“ на хомо сапиенс, много скоро те могат да оставят помощници, преводачи, секретари и други специалисти, които изпълняват рутинни задачи, без работа. Прогнозите на учения вече започнаха да се сбъдват. Изпълнителният директор на IBM Арвинд Кришна наскоро каза пред Bloomberg за новата кадрова политика на компанията. Тя ще спре наемането на служители, които могат да бъдат заменени от изкуствен интелект, а през следващите пет години планира да автоматизира до 30 процента от своя бек офис и дори да даде част от управлението на персонала в „ръцете“ на AI.
Хинтън смята, че основната заплаха, породена от машинния интелект, е непредсказуемостта.
Въпреки това, г-н Хинтън вярва, че основната заплаха, породена от машинния интелект, е непредсказуемостта поради огромните слоеве информация, които се съхраняват в неговия „подкортекс“. AI лабораториите от своя страна само наливат масло в огъня, позволявайки на изкуствения интелект не само да генерира компютърен код, но и да го управлява самостоятелно. „Кръстникът“ се опасява, че без подходящ контрол изобретенията могат да попаднат в ръцете на недоброжелатели, които да ги превърнат в мощни оръжия. Освен това наскоро AI успя да чете човешки мисли. Учени от Тексаския университет в Остин са дали това умение на машинния интелект. AI разчита изображения на мозъчната активност и „превежда“ мислите на човешки език в текстов формат. Въпреки че разработката е насочена към подпомагане на хора, които са загубили способността да говорят в резултат на инсулт и други заболявания, тя може да се използва за не най-благородните цели. „Трудно е да се види как можете да попречите на „лошите актьори“ да използват това за лоши цели“, каза ученият, предупреждавайки, че реалността, в която действат роботи убийци, не е далече. Между другото, самият Хинтън е яростен противник на използването на технологии за изкуствен интелект на бойното поле. Така през 80-те години той напуска университета Карнеги Мелън в Пенсилвания, защото не иска Пентагонът да финансира разработката му.
Междувременно
Ръководителите на германски компании са против преминаването към четиридневна работна седмица. Те се страхуват от намаляване на производителността на производството и в резултат на това от загуба на конкурентоспособност. „В период на трансформация трябва, напротив, да запретнем ръкави. В противен случай германските производители на автомобили ще загубят водещите си позиции в света“, каза Ола Калениус, ръководител на Mercedes-Benz. С него са съгласни и други представители на бизнеса. Според ръководителя на съюза на германските работодатели Щефен Кампетер по-малко работа за същата заплата е неразумно изчисление от гледна точка на икономиката.
За допълнителен почивен ден в Германия настояват синдикатите и с това искане излязоха на първомайските демонстрации тази година. Синдикатите цитират проучвания, които доказват, че скъсяването на работната седмица не намалява, а по-скоро повишава производителността. Освен това се смята, че по този начин може да се справим с недостига на квалифицирани кадри. „Жените, които сега работят на непълен работен ден поради семейни отговорности, ще се върнат на пълен работен ден, като по този начин ще увеличат производителността на компанията“, каза Йорг Хофман, ръководител на синдиката на металургите, пред вестник Bild. Според неговите изчисления дори само 10 процента от германските жени да преминат на пълен работен ден, това незабавно ще даде на икономиката повече от 400 000 квалифицирани работници.
Политиците също се включиха активно в спора. Социалдемократите застанаха на страната на синдикатите, докато либералната FDP и консервативният блок CDU/CSU подкрепиха работодателите. Аргументите от устата на партийни представители звучат горе-долу по същия начин – за производителност и недостиг на кадри. Освен това има опасения, че четиридневната работна седмица ще изисква радикално преструктуриране на цялото управление на бизнеса, което само ще усложни живота на компаниите.
Експертите обаче смятат, че с въвеждането на изкуствения интелект все пак ще се наложи преструктуриране и намаляване на работната седмица. Очаква се изкуственият интелект да увеличи производителността, но много работници или поне част от служебните им задължения може да са излишни. И този проблем ще трябва да бъде решен по някакъв начин. „Трябва да посрещнем технологичните промени с по-кратко работно време“, каза Филип Фрей, немски специалист по цифрова трансформация на заетостта.
Подготвен от Василий Федорцев
