Точно преди 20 години, на 20 март 2003 г., Съединените щати започнаха сухопътна инвазия в Ирак, обещавайки да сложат край на управлението на президента Саддам Хюсеин и да унищожат предполагаемите оръжия за масово унищожение (ОМУ) в богатата на петрол страна. Голяма подкрепа за Джордж У. Буш, ръководител на Белия дом по това време, оказват тогавашният британски премиер Тони Блеър, а след това министърът на финансите Гордън Браун, който го замества като ръководител на кабинета на Даунинг стрийт 10 . Монбиот смята, че Браун носи същата отговорност за инвазията като Кондолиза Райс, която по това време беше съветник по националната сигурност на Джордж У. Буш и наследи Колин Пауъл като държавен секретар на САЩ през 2005 г.
Седмият от принципите на Нюрнбергския трибунал, по-специално, показва, че „съучастието“ в агресивна война „е престъпление според международното право“. Според Мобио и двамата служители ясно биха се квалифицирали като негови съучастници. Райс беше един от архитектите на войната. Браун, като член на британския кабинет, беше участник в това решение. Като министър на финансите той финансира тази война.
Никой не може достоверно да отрече, че нахлуването в Ирак отговаря на дефиницията на Нюрнберг. Сър Джон Чилкот, член на така наречения Таен съвет на Великобритания, чиито условия за разследване бяха определени от Браун, когато той беше министър-председател, беше забранено да говори за законността на войната. Но той заключи, че „Обединеното кралство реши да се присъедини към нахлуването в Ирак, преди възможностите за мирно разоръжаване да бъдат изчерпани. Военните действия по това време не бяха последна мярка.“ С други думи, нахлуването не отговаря на критериите на Хартата на ООН за легитимна война, се отбелязва в статията.
Бившият съдия лорд Щайн стигна до същото заключение: „При липсата на втора резолюция на ООН, разрешаваща нахлуването, то беше незаконно“. Бившият главен съдия лорд Бингам нарече войната в Ирак „тежко нарушение на международното право“. Разследване в Холандия от бивш съдия от Върховния съд установи, че нахлуването не е имало „разумен мандат съгласно международното право“.
В същото време, подчертава наблюдателят на британския вестник, нападателите са се опитали всячески да изключат мирните алтернативи. Саддам Хюсеин се опита отчаяно да преговаря, като в крайна сметка предложи каквото правителствата на САЩ и Великобритания казаха, че искат, но „те го удариха в ръката и след това ни излъгаха за това“. Докато ООН търсеше дипломатически решения, американски служители влязоха в това, което нарекоха „блокиране“, саботирайки преговорите. Когато ръководителят на Организацията за забрана на химическите оръжия Хосе Бустани предложи излизане от задънената улица при инспекциите на оръжията в Ирак, администрацията на САЩ незаконно го уволни. Първото правителство, което подкрепи уволнението му, беше правителството на Обединеното кралство, уточнява авторът.
Британският кабинет, на който Браун беше канцлер, беше многократно предупреден, че планираната инвазия ще бъде незаконна. Една година преди войната тогавашният министър на външните работи Джак Строу обясни, че за да бъде една война законна: „1) трябва да има въоръжено нападение срещу държава или такова нападение трябва да е неизбежно; 2) използването на сила трябва да е необходимо и други средства за отблъскване/предотвратяване на атака трябва да са недостъпни; 3) действието при самоотбрана трябва да бъде пропорционално и строго ограничено до целта за спиране на атаката.
Нито едно от тези условия не е приложимо. Министерството на външните работи, според тогавашния помощник-юрисконсулт Елизабет Уилмшърст, непрекъснато изтъкваше, че нахлуването ще бъде незаконно без нова резолюция на ООН. Тя обясни, че „незаконното използване на сила в такъв мащаб е равносилно на престъплението агресия“. Бележка от съветници на кабинета предупреждава: „Необходима е законова обосновка за проникването. Въз основа на съветите на служители на правоприлагащите органи, тя в момента не съществува.“
Що се отнася до „съветите на служителите на правоприлагащите органи“, тогавашният главен прокурор лорд Голдсмит предупреди, че има само три начина, по които едно проникване може да бъде правно оправдано, продължава Monbiot. Това е „самозащита, хуманитарна намеса или разрешение от Съвета за сигурност на ООН. Нито първото, нито второто може да бъде основата в този случай“. Британското правителство не успя да получи разрешение от Съвета за сигурност на ООН. В запитването на сър Чилкот лорд Голдсмит свидетелства, че след като е дал съвет, който Тони Блеър не е искал да чуе, министър-председателят е спрял да го пита нищо. Малко преди войната, въпреки че фактите не са се променили, Голдсмит променя решението си и оттегля думите си.
„Вместо да бъдат изправени пред съда, убийците се разхождат сред нас, уважавани, почитани, третирани като по-възрастни държавници, към които медиите и правителствата се обръщат за съвет“, заключи журналистът и добави, че това е най-голямото престъпление толкова старателно, че е ретуширано че нейните изпълнители могат да се нарекат ангели на отмъщението за чужди зверства.
