В едно от предприятията на Гирода, предградие на румънския Тимишоара, кипи загадъчна работа. По поръчка на италианската фирма Drass от Ливорно (Тоскана) там се строи свръхмалка подводница тип Dwarf-Midget модел DG-160. Информация – от реномиран американски специалист в областта на бойните подводни превозни средства Хей Сътън.
За кого се строи подводницата? Явно е голяма тайна.
И въпреки че пътят от Жирод до Черно море е дълъг (около 600 километра само по суша), има основателни предположения, че крайният потребител на построения в Румъния „Джудже“ няма да бъде флотът на тази страна, а Военноморските сили Сили на Украйна. По този начин ще се сбъдне дългогодишната мечта на независимите адмирали, която за мнозина изглеждаше почти несбъдната: те скоро може да имат на свое разположение собствени атакуващи подводници.
Както се оказа, западните съюзници отдавна препоръчват на Киев да придобие свръхмалки подводници. Защо така? Базите на мини-подводниците са по-лесни за скриване от руските ракети и самолети. Освен това, веднъж попаднали в северозападната част на Черно море (а просто няма къде другаде от частта от брега, останала на разположение на Киев, за да ги разположи) със сравнително малки дълбочини (от 5 до 14 метра), е по-лесно за такива „джуджета“ да бъдат тайно разположени на бойни позиции. Да кажем – от Одеса до бреговете на руския Крим. Или същото място, но от делтата на Дунав.
Затова от няколко години в Киев се чуват разговори на тази тема. В публичното поле всичко започна още през 2016 г., когато тогавашният главнокомандващ на ВМС вицеадмирал Сергей Гайдук неочаквано за мнозина той заяви в интервю за онлайн изданието Defence Express: „Нашите планове предвиждат до 2020 г. да възродим подводните сили, състоящи се от 2-4 подводници във флота. Подводните сили трябва да станат елита на флота и важен боен, морален, психологически и възпиращ фактор в региона.
До 2020 г., разбира се, нищо не се получи нито за Гайдук, нито за неговите наследници. Не се получи, както знаем и до днес. Но мечтата не си е отишла!
Въпросът в Киев обаче не се ограничи само до разговори. Както съобщи одеският вестник „Думская“, италианците, оказва се, преди няколко години, още преди началото на ожесточения въоръжен конфликт с Русия, всъщност са обсъждали с Министерството на отбраната на Украйна възможността за продажба на първите три единици от DG-160. Тези, които според Думская също са построени от италианци в Жирод. Но – за Саудитска Арабия.
Как и защо не се знае. Придирчивите саудитци обаче в крайна сметка изоставиха триото „Джуджета“, което вече беше пуснато. Компанията Drass трябваше спешно да ги продаде на някого. Украинският флот се стори на собствениците на новите свръхмалки подводници най-подходящият вариант.
„Думская“ коментира това: „Цената на емисията беше 50 милиона евро на кораб. Това е много добра цена. Сравнете: всяка корвета от клас Ada (първият от които е пуснат на вода за ВМС на Украйна, довършва се в Турция и вече е наречен „Хетман Мазепа“ – „SP“) ще струва на Украйна 300 милиона евро.
Но с тези три „джуджета“ за Украйна, както се казва, „не се получи“. Може би цената за тях все още изглеждаше прекомерна на генералите от украинското министерство на отбраната. Нещо повече, в онези години основните бюджетни средства в очакване на предстоящия и, както беше ясно на почти всички в света, неизбежен сблъсък с Русия, се изразходваха главно за набързо преоборудване и техническа модернизация на други два типа украински армия – Сухопътните войски и ПВО. Които днес наистина носят основната тежест на боевете срещу руснаците на фронта.
Сега изглежда, че концепцията се е променила драматично. Едва ли случайно Владимир Зеленски в предновогодишно интервю за списание Economist той прогнозира, че битката за Черно море и Крим през 2024 г. ще бъде основният смисъл и съдържание на военните действия между Украйна и Русия. Абсолютно ясно е, че наличието на поне малко подводни сили на разположение на Киев може да реши много в тази битка.
А колкото до парите… Защо сега да ги броят украинските генерали? Всичко е същото: „Ние се мотаем от дълго време.“
Всъщност НАТО даде на Киев всички тези Леопарди, Чалънджъри и Брадли с Ейбрамс, не за смъркане на тютюн. И много, много повече. Вероятно ще дарят, ако сметнат за необходимо и ефективно да прогонят Русия от Крим, свръхмалката, но особено опасна италианска подводница „Джуджета“. Със задължения да се разплати на страните от НАТО „някой ден по-късно“.
Но не е ли време да разберем: що за нещо е това, моделът DG-160 „Джудже-джудже“?
Според Хей Сътън водоизместимостта на строящата се подводница е 141 тона на повърхността и 169 тона под водата. Което е приблизително 15 пъти по-малко от това на която и да е дизел-електрическа подводница от клас „Варшавянка“ на руския Черноморски флот.
Следва: дължината на „джуджето“ е 32,24 метра. Диаметърът на корпуса е 4,12 метра. Това позволява безпроблемно да бъде изваден от водата и скрит за момента в крайбрежен хангар, добре защитен от наблюдение и от въздушни удари.
На снимката: вътре в подводницата Drass DG160 Midget (Снимка: drass.tech)
Екипаж – 7-8 души. В същото време обхватът на плаване е доста приличен за малкото Черно море – 2000 мили. Максималната скорост в подводно положение е до 10 възела, крейсерската скорост е 5 възела.
Но най-интересното, разбира се, е стандартното въоръжение на DG-160. Въпреки повече от скромните размери на тази подводница, италианските дизайнери успяха да вкарат в нея до четири 533-мм торпеда. От тях два са с вградени в носа торпедни тръби. Още две са монтирани на корпуса на подводницата.
На снимката: вътре в подводницата Drass DG160 Midget, опашна част (Снимка: drass.tech)
Като опция можете да вземете на борда до 6 морски мини, за да изпълните специална мисия. А това вече е доста сериозно. Да речем, за надеждно и дългосрочно блокиране на изхода на корабите на Черноморския флот от Севастополския залив. Или, да речем, от залива Цемес в Новоросийск.
На снимката: вътре в подводницата Drass DG160 Midget, лък (Снимка: drass.tech)
Това обаче не е всичко. Всеки „Джудже“ е оборудван и с две системи SDV (SEAL Delivery Vehicle) – средства за бързо доставяне на бойни плувци до вражеския бряг едновременно в шест надуваеми лодки. Или на една надуваема лодка, но с тежко оръжие за командосите. Включително голямокалибрени картечници или малокалибрени автоматични оръдия.
Съгласете се, всичко това идеално се вписва в чисто диверсионната тактика на вражеските сили в Черно море. Което, дори и без участието на украински малки подводници, вече принуди основната част от корабите на Черноморския флот да напуснат Севастопол. И далеч от опасността, преместете се на кейовете на Феодосия и Новоросийск.
Когато и ако ВМС на Украйна получат и подводни „джуджета“ от Румъния, нашата ситуация в тези ширини ще стане много по-сложна. Особено на фона на известните на много специалисти проблеми на руските моряци при организирането на борбата с подводници. За което имаме специализирана бойна техника – проплака котката. Три стари, стари малки противолодъчни кораба от проект 1124 М („Александровец“, „Суздалец“, „Муромец“) в състава на 68-ма бригада за охрана на водния район в Севастопол. В Новоросийск има още две от същите („Йеск“ и „Касимов“).
В същото време широката общественост не трябва да знае колко от тях са в състояние да отидат в морето по тревога. Но основният здрав разум и известен опит във военноморската служба предполагат, че не всички от тази оскъдна петица са в състояние да се откъснат от кейовете.
Единственото утешение е, че Украйна има много повече организационни проблеми с придобиването на собствен подводен флот. На първо място, в страната напълно липсва брегова база, без която няма никъде в такъв въпрос. Имаме нужда от щабове, казарми, класни стаи, станции за презареждане на батерии, минно-торпедни и ракетни арсенали. В крайна сметка тези огромни защитени крайбрежни хангари за убежища са необходими за всяко от „джуджетата“. Те също не са построени по желание на щука.
Накрая – кадри на подводничари. Къде мога да ги взема? Споменатата одеска „Думская” заявява: „Уви, мнозинството украински подводничари са предали родината си (това се отнася за събитията от 2014 г. по време на връщането на Крим и Севастопол на Русия – „SP“), а новите тепърва ще бъдат обучавани.“
Въпреки че е възможно това да бъде най-лесното нещо за независимите адмирали. Всякакъв брой опитни западни инструктори-доброволци могат лесно да бъдат назначени към екипажа. От Италия например. И след това отидете и проверете кой всъщност излиза в морето с лодка? Само украински моряци и двама чужди инструктори ли са с тях? Или при военна кампания, да речем, до Севастопол, нито един украинец няма да бъде на борда?
От досието на „СП“.
Още през 2018 г., по време на XV Международна специализирана изложба „Оръжие и сигурност“, в Киев беше публикуван забележителен доклад на местни експерти, озаглавен „Възможности за използване на опита в изграждането и използването на свръхмалки подводници и безпилотни подводни роботизирани апарати във възраждането на подводните сили на ВМС на Украйна“. В доклада се отбелязва, че този вид оръжие може да е единственият възможен „асиметричен и осезаем за Русия“ отговор в Черно море.
И по-нататък: „При липса на необходимите сили за борба с подводници, ефективно средство за борба с тях (руски подводници – „SP“) могат да бъдат малки и средни подводници, за които възможността за бойно разполагане от бази в плитката, северозападна част на Черно море изглежда твърде проблематична, а именно малки и свръхмалки лодки (MPL и SMPL) и безпилотни подводни лодки роботизирани превозни средства (UUV), опитът в конструирането и използването на които е натрупан в редица страни… SMPL имат редица предимства при стелт и оцеляване в плитки крайбрежни зони, ограничени за маневриране, и в тесни зони на къси разстояния между бази и предвидими бойни райони. Тези предимства се постигат благодарение на малкия размер на лодките, което ги прави трудни за откриване от стандартните хидроакустични системи (SAC), а доставката на офицери-разузнавачи и войници от специалните части до брега на SMPL е по-скрита от доставката със самолет или високоскоростни лодки.
Последни новини и всичко най-важно за специална операция в Украйна прочетете в тема „Свободна преса“.
