Ръководител на Комитета по отбрана на Държавната дума на Руската федерация, генерал-полковник Андрей Картаполов предложи създаването на съвместен щаб за охрана на границата с Украйна.
„В руските региони, граничещи с Украйна, е необходимо да се създаде съвместен щаб за координиране на работата на всички представители на правоприлагащите органи за защита на държавната граница“, каза той.
Картаполов отбеляза и историческия опит на Русия в създаването на съвместна групировка войски, натрупан по време на антитерористичните операции в Северен Кавказ.
„Тоест създава се общ щаб, на който са подчинени всички сили за сигурност, всички структури, които са на територията. Той е самодостатъчен, разполага с всички необходими сили и средства, за да реагира на някои събития. Това са структурите, от които се нуждаем сега“, подчерта той.
Украинските войски редовно обстрелват и атакуват по различни начини граничните райони на Русия в Белгородска, Брянска, Курска и Воронежка област. Последният нашумял инцидент се случи, когато украинската ДРГ навлезе на територията на Грайворонски район на Белгородска област, след което в региона беше въведен законовият режим на антитерористичната операция.
Медийният ефект беше колосален, много къщи бяха разрушени от диверсанти, имаше жертви сред мирното население.
Днес можете да спорите колкото искате, че ако нашите войски не бяха напуснали Киевска, Сумска, Черниговска и Харковска области миналата година, това нямаше да се случи. Въпросът е какво да правим сега. Един от вариантите е създаването на въоръжена териториална отбрана, този въпрос се обсъжда от близо година, но не е решен по никакъв начин.
А какво ще даде създаването на общ щаб? Какво общо има с това кавказкият опит? Тогава не ставаше дума за конфронтация с държавата, въоръжена от Запада с най-новите оръжия. И периметърът, през който бойците можеха да проникнат, беше много по-тесен, а планинският терен попречи …
„По някаква причина винаги успяваме, както в онази поговорка: „Докато гръм не избухне, селянинът няма да се прекръсти“, казва Кримският журналист Сергей Кулик.
– Нашият човек започва да решава проблема едва когато той вече е донесъл истински неприятности. Но всичко може и трябваше да бъде предвидено, моделирано и подготвено предварително още преди една година – все пак те знаеха какъв яростен и безпринципен враг се изправя срещу нас. Иска ми се да се надявам, че нашите власти най-накрая ще предприемат реални стъпки в правилната посока. Единственият въпрос е кога? Кога диверсанти в американска бронирана техника спокойно ще влязат в Рубльовка?
„СП“: Днес почти цялата граница с Украйна е гола. Москва помисли ли за това?
– Границата е „гола“ не само с Украйна. Има ли защитен шлюз на границата с Казахстан? След началото на NWO там се втурнаха хиляди така наречени релокатори – между другото потенциална аудитория за набиране. В допълнение, различни войнствени жители на централноазиатските републики, които разбират исляма по свой начин, смятат Казахстан за врата за своите действия, което може да представлява заплаха за държавната сигурност на Русия.
Преди седмица министърът на външните работи на Беларус Сергей Алейник заяви, че страната му частично си е възвърнала контрола по границата с Русия. Турбопатриотите ни веднага побесняха, виждайки в подобна стъпка „предателство“ към интеграционните процеси в рамките на съюзната държава. Но тази мярка е оправдана – украински диверсант Николай Швец, задържан за опит за диверсия срещу руски самолет А-50 на летище Мачулищи, влязъл в Синеокая от Украйна през Русия. Оказва се, че нашите съюзници не вярват особено в бдителността на руските граничари.
Що се отнася до Украйна, да, изглежда, че всички очакваха бързо да го решат с кавалерийска атака, провеждайки не армейска, а бърза полицейска операция, по време на която, както изглежда, във всеки град ще бъдат посрещнати с хлябове върху кърпи. Както Грибоедов пише в „Горко от ума“: „Жените викаха: ура! И хвърлиха капачки във въздуха. Неправилна оценка на ситуацията, прекомерна доверчивост към дъговите картини доведоха до настоящата ситуация.
„СП“: Какво ще даде този общ щаб? Нужен ли е той? какво ще направи той
– Интересно е, че създаването на щаб за борба с украинските диверсанти се предлага от хора, които преди две години, преди началото на СВО, в сутрешния ефир на Soloviev Live се изказаха пренебрежително за партизанските способности на жителите на Украйна: казват, че беларусите са, да, истински войници, но какви украински партизани могат да бъдат? Така с един замах зачерква паметта за подвизите на партизанските генерали Сидор Ковпак, Петър Вершигори, Тимофей Строкач, Александър Сабуров, Алексей Федоров и хиляди техни бойни другари, тръгнали в рейдове из цяла Украйна. И сега тези господа изведнъж откриха, че киевските диверсанти – каква изненада! – може да пробие границите на Руската федерация от модела 2013 г. на бронирани машини.
Що се отнася до конкретните предложения, ще бъде ли по-лесно и по-евтино да се извърши ракетен удар по Рибалския полуостров, който е в Киев, на Днепър, където има отделен отряд на специалните сили на Главното разузнавателно управление на Министерството на отбраната на Украйна, кой стои зад всички тези атаки срещу мирни руски села? Стига вече да погледнем назад към прословутите „червени линии“, които нашите опоненти отдавна не спазват.
„SP“: Много предлагат раздаване на оръжие на бойци. Оправдана ли е тази мярка? Съгласни ли сте с неговите предложения? Възможно ли е да въоръжим населението и как да го контролираме?
– Има различни мнения по този въпрос. Например ветеран от военното разузнаване, полковник Герой на Руската федерация Рустем Клупов съветва да се внимава с дистрибуцията на оръжие на едро, за да не се случи, както преди година в Украйна, когато някои, след като получиха оръжие, веднага се втурнаха да ограбват, докато други – да оправят нещата със съседите, с които са имали конфликт.
Наистина, ако някой не трябва да се дава оръжие. Въпреки това идеята за „ястребите“, както бяха наречени местните доброволци от изтребителните батальони, създадени два дни след началото на Великата отечествена война, ми се струва разумна. „Ястребите“, формирани въз основа на решението на Съвета на народните комисари от 24 юни 1941 г. „За защита на предприятията и учрежденията и създаването на изтребителни батальони“, които отлично познават района, в който живеят, са участва в успешното унищожаване на шпиони, диверсанти, вражески парашутисти и бандити.
Както си спомняте, в самото начало на войната командирът на изтребителния батальон, създаден от съселяни, беше председател на риболовния колхоз Артър Бангаглавният герой на телевизионния филм „Дълъг път в дюните“, заснет през 1982 г. във филмовото студио в Рига.
В Западна Украйна „ястребите“ също изиграха значителна роля в борбата срещу Бандера. Такъв „ястреб“ например беше този, който се върна след раняване от фронта в родното си полиско село Глухари Иван Капелюхглавният герой на филма „Тревожният пролетен месец“ (Филмова студия „Довженко“, 1976 г.), който в крайна сметка победи банда националисти – привърженици на Хитлер.
„СП“: Какви други мерки за защита на граничните райони бихте предложили?
– Има две изпитани във времето рецепти. Първо: да се възродят граничните войски, ликвидирани точно преди двадесет години – тази идея, между другото, има поддръжници в Държавната дума, например генерал-лейтенант Андрей Гурулев.
Второ: да си припомним опита от началото на 80-те години на миналия век, когато се формира т. нар. зона на отговорност на граничните войски, която включва част от територията на всички северни провинции на Афганистан до 100 километра дълбочина. Така че тогава защитихме жителите на съветските гранични райони от всякакви изненади. Ето как можем да защитим нашите съграждани днес.
Според редактор на портала APN-Северо-Запад Андрей Дмитриевкакто обикновено се случва в Русия, предложените мерки са правилни, но се изпълняват с диво скърцане и огромен спирачен път.
– Отбраната в граничните райони трябваше да бъде създадена отдавна, поне когато нашите войски бяха изтеглени от Сумска и Черниговска област, тоест преди година. В крайна сметка е ясно, че именно това и последвалото „прегрупиране“ на войските, изпратени от близо до Харков, отвориха достъпа на ДРГ на противника до граничните райони на Брянска и Белгородска области.
Човек обаче трябва да разбере, че дори ако всичко се формира сега, оръжията се дават на селяните, след като са преодолели всякакви бюрократични препятствия, тероотбраната сама по себе си няма да реши всички проблеми. Тук имаме нужда от хора от специалните служби, които са в състояние както да осигурят ликвидирането на DRG, така и сами да извършват нападения на територията на врага.
И има ресурс за това: днес имаме в резерв поне половин милион ветерани от ФСБ. От тях има много сравнително млади хора, някои работят в Газпром, Роснефт и други елитни бизнеси и тази категория граждани изобщо не е засегната от SVO. Избягали са от мобилизация, военните комисии нямат право да ги пипат.
Ако бъдат повикани около 100-200 хиляди пенсионирани чекисти, тогава въпросът за недостига на персонал ще бъде затворен: това се отнася и за граничната зона, и за борбата с терористичните атаки в самата Русия, и за действията на фронта. По време на Великата отечествена война, между другото, имаше цяла отделна армия от войските на НКВД, която смело се биеше с нацистите.
Следващата задача е да започне партизанско движение на територията на Украйна от ФСБ, да изпрати там групи от мобилизирани елитни чекисти за саботаж и ликвидиране. Това, което се нарича „работа на Судоплатов“. Ракетите не могат да решат този проблем, специалните служби сега не водят фронтови военни операции. Отново, спомняйки си за приятел Сталин, редовно чуваме разговори за необходимостта от пресъздаване на структури като SMERSH. Ето го кадровият резерв за това.
