Оксана Малая е една от така неречените „Феноменът Маугли“ – деца, отгледани от животни извън човешкото общество.
Оксана е родена на 4 ноември 1983 г. в село Новая Благовещенка, Херсонска област, Южна Украйна. Тя е здраво и нормално развито дете, но родители й Александър и Валентина са алкохолици и заради тяхната небрежност момичето живее пет години сред кучета.
Има няколко версии как се е случило това. Най-разпространената гласи, че когато Оксана е на три години, родителите й се напиват и забравят за детето, не я хранят и не обръщат внимание дали е вкъщи или някъде другаде. И тъй като по онова време вече е студено, в търсене на топлина и храна, момичето отива да живее при дворното куче в колибата му. След това се пробщава към кучета охраняващи съседна ферма, а след това към глутница бездомни кучета.
Местообитанието на кучешката глутница става нейният нов дом, а кучетата – нейното семейство. Смята се, че Оксана е живяла с кучета от три до осем години.
Момичето бързо възприема животинските навици, започва да тича на четири крака, не говори, а вие, лае и скимти. Нейното умствено и социално развитие спира и тя се смята за едно от кучетата. Яде без да използва ръцете си и се опитва да се ближе като куче.
Местните жители редовно забелязват мръсното и дрипаво момиче с кучетата в покрайнините на гората, но по някаква причина едва през 1991 г. оплакванията им достигат до правилното място и полицаи пристигат в района.
Когато се опитват да я хванат, за да я заведат в сиропиталище, Оксана ръмжи, лае и хапе, а кучетата се опитват да я защитят, като нападат хората. Всички мислят, че детето е с умствена изостаналост.
Момичето е хванато и отведено в Одеския интернат за деца с дефекти в развитието. Там я изкъпват и веднага забелязват, че след къпането клати врата и главата си, като куче, което се отърсва от водата. Оксана само лае и вие и тогава става ясно до каква степен са развити нейните кучешки черти.
Животът й с кучетата променя нейното поведение, физически и умствени възможности толкова много, че дори години след спасяването, когато е на 23 г., тя все още крие различни предмети като куче, опитвайки се да ги зарови в парцали или боклук, понякога ходи на четири крака, лае и предпочита компанията на кучетата пред хората.
Четете още: Жена отива на работа, но е погълната цяла от гигантски питон
Подробностите за това как служителите на сиропиталището са се опитали да социализират Оксана са неизвестни. В по-голямата си част информацията за това е оскъдна и може да бъде намерена само в някои предавания на британски и други документалисти, които отиват в Украйна, за да снимат видеоклипове за момичето-куче.
Британската детска психоложка Лин Фрай се среща с Оксана, като му е казано, че „тя е трудна и често се отклонява от нормалното човешко поведение“. Но противно на очакваното Фрай установява, че общото развитие и интелигентността на Оксана са изненадващо добри за дете, което е живяло сред кучета пет години.
Тя открива, че Оксана може да рисува като дете на пет или шест години, разбира предлозите и може да се разпознае в огледало.
Служителите на приюта изразходват много енергия, работейки с Оксана, и успяват да я научат да ходи на два крака, да говори и да яде храна с ръце.
Експертите казват, че Оксана успява да се научи да говори, защото е имала някакво ниво на човешка комуникация, преди да започне да живее с кучетата. Те твърдят, че „ако е била в контакт с животни преди 1-годишна възраст, тя никога нямаше да може да се научи да говори“.
Като тийнейджър момичето се научава да чете и пише, но така и не се научава да събира числа. До 23-годишна възраст Оксана успява да потисне до голяма степен “кучешките си инстинкти“, но нейната психика и интелект са трайно увредени. За външен човек, който не знае историята й, тя изглежда като умствено изостанал инвалид.
Тъй като историята на Оксана става известна по целия свят, много хора отиват при нея, за да я интервюират. Канят я и в телевизията. Когато журналист я пита дали си спомня детството и живота си с кучетата, Оксана казва, че „не помни детството си, но си спомня как си е играла с кучета“.
Казва още, че си спомня първия приют, в който е била настанена, след като е взета от кучешката глутница. Близо до него живеели кучета и момичето ги галело, но не били като бившите й приятели. Оксана не обича да я наричат „момичето-куче“ и иска хората да се отнасят с нея като с нормален човек.
В началото на 2000-те години роднините на Оксана – баща й, мащехата й, полусестра й и братята й, се свързват с нея и участват в интервюта. Тя казва, че ги харесва, но не иска да живее с тях, могат да й звънят и да се срещат по-често. Сподели, че най-голямата й мечта в живота е да намери биологичната си майка.
От 2001 г. Оксана живее и работи в пансиона Барабой в Одеска област, където се грижи за крави и коне.
Тя все още предпочита животните пред хората …
