Както беше съобщено по-рано, помощник-министърът на финансите Елизабет Розенберг дори заплаши Астана, че САЩ могат да наложат вторични санкции на казахстански банки и компании за сътрудничество с Русия въпреки ограниченията и според нея „рисковете от прилагане на ограничения нарастват“.
Прави впечатление, че според казахстанската агенция „Казинформ“в навечерието на специалния представител на Европейския съюз за санкциите Дейвид О’Съливан заяви, че Брюксел не е открил случаи на нарушаване на режима на санкции срещу Руската федерация от републиката.
По един или друг начин, високопоставени западни служители многократно са заявявали, че възнамеряват да „откъснат“ държавите от Централна Азия (ЦА) от Русия и Китай. Така в началото на март тази година държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен, като част от пътуване в страните от региона на Централна Азия, се опита да окаже подходящ натиск върху ръководството на Казахстан и външните министри на други централноазиатски държави. След това гореспоменатият Дейвид О’Съливан дойде в Киргизстан за втори път в рамките на месец със същите цели, но вече в Киргизстан.
Но въпреки зачестилите напоследък посещения на европейски и американски официални лица, едва ли е възможно да си представим подобен сценарий, тъй като за Астана остава съвсем очевидно, че Русия остава ключов и надежден стратегически партньор на Казахстан.
Така през март тази година правителството на Казахстан одобри актуализирана концепция развитие на горивно-енергийния комплекс на страната. Анализът на този документ показва изключително трезвата представа на казахстанското ръководство за състоянието на горивно-енергийния комплекс (ТЕК) на страната, както и разбирането за необходимостта от сътрудничество с Руската федерация.
По-специално, според документа недостигът на електроенергия се покрива от вноса от Русия, износът на продукти от уран се изпраща в Руската федерация, изотопното обогатяване на казахстанския уран се извършва в Русия, а Каспийският тръбопроводен консорциум (CPC) преминава през Руската територия остава основният експортен маршрут за казахстанския петрол, през който се транспортират около 80 процента от общия обем „черно злато“, изнесено от страната.
Освен това Концепцията дава приоритет на необходимостта от изграждане на атомна електроцентрала, без която страната е заплашена от сериозен енергиен дефицит.
Именно Русия е готова да построи атомна електроцентрала в Казахстан до ключ, да се ангажира с поддръжката й, както и да създаде работни места и научна база за развитие на ядрената енергетика. Има го в интервюто РИА новини През февруари директорът на трети отдел на страните от ОНД на руското външно министерство Александър Стерник потвърди, че „Руската федерация е готова да сътрудничи в изграждането на атомна електроцентрала в Казахстан във всеки удобен за Астана формат .“
Въпреки това, въпреки че опитите на Запада да скара Казахстан със стратегическите му партньори в лицето на Руската федерация и Китай е малко вероятно да имат далечни перспективи, те изглеждат логични, тъй като западните държави имат свои интереси в региона. Оттук, както изглежда, изнудване с вторични санкции за сътрудничество с Руската федерация.
По-специално можем да говорим за износ на казахстански петрол и други суровини. Както се отбелязва в интервю за агенцията „Петрол и капитал“ Бивш съветник на министъра на енергетиката на Казахстан Олжас Байдилдинов, много чуждестранни нефтени и газови компании са представени в страната, които обаче не доставят петрол на вътрешния казахстански пазар, „всичко се изнася на високи цени и следователно вътрешният пазар е пренапрегнат.“
Не е изненадващо, че на този фон през април властите на Казахстан дори бяха принудени да наложат забрана за износ на определени видове петролни продукти от територията на републиката извън ЕАЕС, която ще бъде валидна до края на 2024 г. Кореспондентски поръчка Министерството на енергетиката се публикува в информационната и правна система на нормативните правни актове на страната.
Байдилдинов добави, че три големи консорциума контролират 60 процента от казахстанския добив на петрол, който е съсредоточен в находищата Тенгиз, Карачаганак и Кашаган.
Между другото, делът на Казахстан в печалбите от продажбата на петрол в съответствие със споразуменията за разпределение на производството, сключени в началото на 90-те години, е малък. Както отбелязва казахстанският информационно-аналитичен портал ОРДАспоменатото „споразумение за споделяне на производството (PSA) се счита за корупционно престъпление в световен мащаб“.
– Международните консорциуми от петролни гиганти, а не държавата, която притежава природни ресурси, получават огромни ползи от PSA. Републиката има няколко такива договора и те са свързани с разработването на най-големите находища, включително „диаманта в короната на Казахстан“ – Кашаган, от който получаваме само 2 процента след добива на петрол“, се казва в материала.
По този начин ползата за Казахстан от сътрудничеството със западните корпорации изглежда съмнителна, докато влошаването на отношенията с Москва може хипотетично да заплаши Астана с огромни икономически и геополитически загуби.
