С последен и изтерзан замах с пикелите, на 8000 метра височина, където въздухът е разреден и предизвиква халюцинации, Борисов допълзя до евроатлантическия връх и заби знамето на ГЕРБ върху него. В едно от последните му изказвания, той разви на макс новата си роля – нещо като евроатлантически гуру, събуждащ се всяка сутрин пред статуята на свободата, сложена като тапет в спалнята, и нещо като евроатлантическа баба, тоест напористо гълчане, хокане, махане с пръст и плямпане на едно и също.
Първо, Борисов порица Асен Василев, че е против закупуването на нови осем самолета Ф-16, след като Василев посочи, че докато не пристигнат предишните, няма как да се купуват нови. И ето ви невероятният аргумент на Борисов:
„Хубава работа. Защо Асен Василев и тези хора така се дърпат от съюзите?“
Трябва да се признае, че „хубава работа“ е изречение, което има много силна аргументативна стойност – в горепосочения бабешки смисъл на думата. Значи Василев е отказал да се купуват нови самолети, понеже няма още предишните, и всичко, което може да каже бат-баба Бойко е да се тросне с „Хубава работа“? Няма ли в изказването на Василев, примерно, елементарна логика?
Хубава работа…
„Защо тези хора така се дърпат от съюзите“ също е главозамайваща критика. Ще кажеш, че съюзите са нещо, в което трябва да се козирува непрекъснато, и ако случайно един път не козируваш, вече си се дръпнал от тях.
Следващ бисер на Борисов: „Да внесеш машините на Мадуро, където цял свят знае как манипулира изборите“.
Ето това се казва попадение. Значи това било – хартиената бюлетина, която един път се оказа внесена от Костинброд, е прозрачна и демократична, а машинното гласуване директно идвало от Мадуро. Тук има основателен въпрос: ако това са „машините на Мадуро“ (не се наемам да разбера какво все пак конкретно значи това), защо ГЕРБ спечелиха изборите и вотът се разпредели в толкова равномерно ветрило, че дори не може да се състави парламент? Не е ли именно авторитарната машинация нещо, в което някой печели с 50 % нагоре и се слага край на всички демократични мъки? Не би ли трябвало машините на Мадуро да са нещо, в което всички са лишени от шансове, а не това, което става тук – че всички ги имат?
Но със задаването на три поредни въпроса нека не създаваме впечатлението, че наистина имаме способност, както и желание, да обясним и вникнем в дълбочина в Бойковите изстъпления. Той е в особена роля: да говори по стария „народен начин“, но в евроатлантически ключ, което съвсем скоро ще се превърне в нещо друго.
В дефиниция за хумор.
Автор: Райко Байчев
Източник: Actualno.com
