Дванайсет от най-големите европейски футболни клубове официално представиха плановете си за създаване отделна „Суперлига“.
Групата е съставена от италианските Милан, Интер и Ювентус, испанските Реал Мадрид, Атлетико Мадрид и Барселона, както и английските Арсенал, Челси, Ливърпул, Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити и Тотнъм Хотспър.
Покана за присъединяване е изпратена до все още неуточнени три други клуба. Към момента от групата отсъстват представители на две от петте най-силни първенства в Европа – Бундеслигата и френската Лига 1.
Целта на големите клубове е Суперлигата да се администрира от тях, като в първоначалното финансиране с 5 милиарда долара участва и американската банка „Джей Пи Морган Чейс“.
Засега форматът предвижда мачове в средата на седмицата. Така състезанието би било ясна конкуренция на Шампионската лига, администрирана от УЕФА.
Според създателите й, евентуалната Суперлига адресира нестабилността на европейския икономически футболен модел, която е станала видима по време на пандемията. Много от тези големи клубове обслужват и големи финансови заеми. Според президентът на Реал Мадрид Флорентино Перес, който е и първи председател на Суперлигата, „форматът отговаря на желанието на феновете“. А американският съсобственик на Манчестър Юнайтед и заместник-ръководител на Суперлигата Джоел Глейзър твърди, че такова състезание между най-добрите ще осигури повече финансова подкрепа и за -цитирам „по-широката футболна пирамида“.
Критиците на модела обаче го приемат като узурпиране на огромните средствата от телевизионни права.
От английската Футболна асоциация, в която членуват шест от клубовете, обявиха, че такава Суперлига разрушава мечтите на всеки футболен фен, че неговият местен клуб може да се състезава срещу най добрите. В съвместно изявление още преди официалния анонс, местните федерации, заедно с УЕФА, заплашиха, че големите клубове и футболистите им ще бъдат извадени от националните първенства и международните състезания.
Редица бивши футболисти, като легендите на Манчестър Юнайтед Рой Кийн и Гари Невил смятат състезанието за продукт на чистата алчност, противоречащ на принципите на футболното движение. Във Великобритания дори премиерът Борис Джонсън се възпротиви на идеята.
